запъти

Речник на българския език

1. запъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запъти е производна форма на запътя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запъти е производна форма на запътя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запъти е производна форма на запътя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. запъти — повелително наклонение, ед. ч.

запъти е производна форма на запътя се (повелително наклонение, ед. ч.).