запътел

Речник на българския език

1. запътел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запътел е производна форма на запътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запътел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запътел е производна форма на запътя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).