запърхал

Речник на българския език

1. запърхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запърхал е производна форма на запърхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запърхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запърхал е производна форма на запърхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запърхал — мин. деят. св. прич. м. р.

запърхал е производна форма на запърхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запърхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запърхал е производна форма на запърхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).