запърпорило

Речник на българския език

1. запърпорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запърпорило е производна форма на запърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запърпорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запърпорило е производна форма на запърпоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).