запърпорил

Речник на българския език

1. запърпорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запърпорил е производна форма на запърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запърпорил — мин. деят. св. прич. м. р.

запърпорил е производна форма на запърпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).