запърпори

Речник на българския език

1. запърпори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запърпори е производна форма на запърпоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запърпори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запърпори е производна форма на запърпоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запърпори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запърпори е производна форма на запърпоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. запърпори — повелително наклонение, ед. ч.

запърпори е производна форма на запърпоря (повелително наклонение, ед. ч.).