запърпорело

Речник на българския език

1. запърпорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запърпорело е производна форма на запърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запърпорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запърпорело е производна форма на запърпоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).