запърпорели

Речник на българския език

1. запърпорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запърпорели е производна форма на запърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запърпорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запърпорели е производна форма на запърпоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).