запърпорел

Речник на българския език

1. запърпорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запърпорел е производна форма на запърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запърпорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запърпорел е производна форма на запърпоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).