запържило

Речник на българския език

1. запържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запържило е производна форма на запържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запържило е производна форма на запържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).