запържил

Речник на българския език

1. запържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запържил е производна форма на запържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запържил — мин. деят. св. прич. м. р.

запържил е производна форма на запържа (мин. деят. св. прич. м. р.).