запъплил

Речник на българския език

1. запъплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запъплил е производна форма на запъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запъплил — мин. деят. св. прич. м. р.

запъплил е производна форма на запъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).