запълзял

Речник на българския език

1. запълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запълзял е производна форма на запълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запълзял е производна форма на запълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

запълзял е производна форма на запълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запълзял е производна форма на запълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).