запълзявало

Речник на българския език

1. запълзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запълзявало е производна форма на запълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запълзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запълзявало е производна форма на запълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запълзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запълзявало е производна форма на запълзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запълзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запълзявало е производна форма на запълзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).