запъвало

Речник на българския език

1. запъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъвало е производна форма на запъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъвало е производна форма на запъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запъвало е производна форма на запъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запъвало е производна форма на запъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).