запухтяло

Речник на българския език

1. запухтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запухтяло е производна форма на запухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запухтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запухтяло е производна форма на запухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запухтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запухтяло е производна форма на запухтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запухтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запухтяло е производна форма на запухтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).