запухтял

Речник на българския език

1. запухтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запухтял е производна форма на запухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запухтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запухтял е производна форма на запухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запухтял — мин. деят. св. прич. м. р.

запухтял е производна форма на запухтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запухтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запухтял е производна форма на запухтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).