запуфтяло

Речник на българския език

1. запуфтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запуфтяло е производна форма на запуфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запуфтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запуфтяло е производна форма на запуфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запуфтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запуфтяло е производна форма на запуфтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запуфтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запуфтяло е производна форма на запуфтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).