запустил си

Речник на българския език

1. запустил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запустил си е производна форма на запустя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запустил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запустил си е производна форма на запустя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).