запустил е

Речник на българския език

1. запустил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запустил е е производна форма на запустя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запустил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запустил е е производна форма на запустя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).