запряха

Речник на българския език

1. запряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запряха е производна форма на запра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

запряха е производна форма на запра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).