запрях

Речник на българския език

1. запрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

запрях е производна форма на запра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. запрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

запрях е производна форма на запра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).