запрятало

Речник на българския език

1. запрятало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрятало е производна форма на запрятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запрятало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрятало е производна форма на запрятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запрятало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запрятало е производна форма на запрятам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запрятало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запрятало е производна форма на запрятам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).