запряло

Речник на българския език

1. запряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запряло е производна форма на запра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запряло е производна форма на запра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запряло е производна форма на запра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запряло е производна форма на запра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).