запрягало

Речник на българския език

1. запрягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрягало е производна форма на запрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запрягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрягало е производна форма на запрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запрягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запрягало е производна форма на запрягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запрягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запрягало е производна форма на запрягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).