запръхтяха

Речник на българския език

1. запръхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтяха е производна форма на запръхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запръхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтяха е производна форма на запръхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).