запръхтял е

Речник на българския език

1. запръхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтял е е производна форма на запръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запръхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтял е е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запръхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтял е е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).