запръхтяло съм

Речник на българския език

1. запръхтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло съм е производна форма на запръхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло съм е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло съм е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).