запръхтяло си

Речник на българския език

1. запръхтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло си е производна форма на запръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло си е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло си е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).