запръхтяло е

Речник на българския език

1. запръхтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло е е производна форма на запръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло е е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло е е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).