запръхтяло

Речник на българския език

1. запръхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтяло е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запръхтяло е производна форма на запръхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запръхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запръхтяло е производна форма на запръхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).