запръхтяла

Речник на българския език

1. запръхтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запръхтяла е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запръхтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запръхтяла е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. запръхтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

запръхтяла е производна форма на запръхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. запръхтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

запръхтяла е производна форма на запръхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).