запръхтял

Речник на българския език

1. запръхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтял е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запръхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтял е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запръхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

запръхтял е производна форма на запръхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запръхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запръхтял е производна форма на запръхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).