запръхтявал е

Речник на българския език

1. запръхтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтявал е е производна форма на запръхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запръхтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтявал е е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запръхтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтявал е е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).