запръхтявало си

Речник на българския език

1. запръхтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало си е производна форма на запръхтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало си е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало си е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).