запръхтявало е

Речник на българския език

1. запръхтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало е е производна форма на запръхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запръхтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало е е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запръхтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запръхтявало е е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).