запръхтявал

Речник на българския език

1. запръхтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтявал е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запръхтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запръхтявал е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запръхтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запръхтявал е производна форма на запръхтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запръхтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запръхтявал е производна форма на запръхтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).