запръхтели

Речник на българския език

1. запръхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтели е производна форма на запръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запръхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запръхтели е производна форма на запръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. запръхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запръхтели е производна форма на запръхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. запръхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запръхтели е производна форма на запръхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).