запросило

Речник на българския език

1. запросило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запросило е производна форма на запрося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запросило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запросило е производна форма на запрося (мин. деят. св. прич. ср. р.).