запроправял

Речник на българския език

1. запроправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запроправял е производна форма на запроправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запроправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запроправял е производна форма на запроправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запроправял — мин. деят. св. прич. м. р.

запроправял е производна форма на запроправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запроправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запроправял е производна форма на запроправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).