запропадал

Речник на българския език

1. запропадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запропадал е производна форма на запропадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запропадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запропадал е производна форма на запропадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запропадал — мин. деят. св. прич. м. р.

запропадал е производна форма на запропадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запропадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запропадал е производна форма на запропадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).