запролетил

Речник на българския език

1. запролетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запролетил е производна форма на запролетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запролетил — мин. деят. св. прич. м. р.

запролетил е производна форма на запролетя (мин. деят. св. прич. м. р.).