запролетели

Речник на българския език

1. запролетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запролетели е производна форма на запролетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запролетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запролетели е производна форма на запролетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).