заприщил съм

Речник на българския език

1. заприщил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заприщил съм е производна форма на заприщя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заприщил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заприщил съм е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).