заприщил си

Речник на българския език

1. заприщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприщил си е производна форма на заприщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заприщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприщил си е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).