заприщила

Речник на българския език

1. заприщила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заприщила е производна форма на заприщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заприщила — мин. деят. св. прич. ж. р.

заприщила е производна форма на заприщя (мин. деят. св. прич. ж. р.).