заприщело

Речник на българския език

1. заприщело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприщело е производна форма на заприщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприщело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заприщело е производна форма на заприщя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).