заприщвал си

Речник на българския език

1. заприщвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприщвал си е производна форма на заприщвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заприщвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприщвал си е производна форма на заприщвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заприщвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприщвал си е производна форма на заприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).