заприщвало

Речник на българския език

1. заприщвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприщвало е производна форма на заприщвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприщвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприщвало е производна форма на заприщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заприщвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заприщвало е производна форма на заприщвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заприщвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заприщвало е производна форма на заприщвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).