заприщва

Речник на българския език

1. заприщва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заприщва е производна форма на заприщвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заприщва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заприщва е производна форма на заприщвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заприщва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заприщва е производна форма на заприщвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).